Полова конституция

Половата конституция се определя като съвкупност от биологичните свойства на организма, които се развиват под влияние на наследствените фактори и условията на развитието във вътреутробния период и ранното детство, и те определят нивата на половата потребност, предела на половата активност и отговора срещу вредните влияния, въздействащи върху половата сфера. Половата конституция се явява един от аспектите на общата конституция на човека и определя интензивността на сексуалните прояви, или т.нар. полов темперамент. От една страна, половата конституция ограничава сексуалните възможности на човека (при слаба полова конституция сексуалните прояви не са изразени, интензивността на половия живот не е висока), а от друга страна, от половата конституция зависи индивидуалната устойчивост към факторите с вредно действие върху сексуалната сфера.

Специфика на половата конституция - ТУК

Полово поведение

Половото поведение се определя като съвкупността от действия на индивида, които позволяват да бъде оценена принадлежността му към определен пол. В основата си, това е еволюционно знаково поведение, което съдържа в себе си различни маркери на външността, определяни от биологично-детерминираните свойства на пола, като съвкупност от белези. Прилагането на знаковите различия, се основава на половото съзнание, което дава възможност на индивидите да проявяват своята полова принадлежност. В поведението на човека могат да се наблюдават редица отенъци на половата принадлежност, с което индивида да не се идентифицира с двата основни биологични пола – мъжки или женски, а напротив – да търси, да се идентифицира и да утвърждава половата принадлежност на своето психично самосъзнание. Типичен пример за това е транссексуалността, но в никакъв случай интерсексуалността, когато биологичността се изявява с присъствието на двата пола като анатомо-физиологична структура в един индивид, а самоосъзнаването да става пожелание на индивида.

Особености на половото поведение - ТУК

Сексуална ориентация

Сексуалната ориентация се определя като устойчива, анатомо-физиологична, емоционална, романтична, сексуална и любовна привързаност към друг човек. Тя следва да се отличава от другите съставящи човека сексуалности, като биологичен пол, джендерна идентичност (психологичното усещане на собствената личност като мъж или жена) и социална джендерна роля (степента на съответствие на нормите на културата, предписващи определено мъжко или женско поведение). Сексуалната ориентация по обекта на привързаност варира в диапазона от изключителна хомосексуалност до изключителна хетеросексуалност, като между тези полюси се разполага бисексуалността, в която в различни съчетания са представени както хомосексуалната, така и хетеросексуалната привързаност.

Научете още за сексуалната ориентация - ТУК

Еротология и сексология

Еротологията - е наука, чието име, доста читатели ще срещнат за първи път като такова. За разлика от сексологията, която се утвърждава като наука в началото на ХХ-ти век (в трудовете на Рихард фон Крафт-Ебинг, Зигмунд Фройд, Иван Блох и др.), при еротологията все още нямаме този самостоятелен научен статус. Като цяло, терминът се употребява доста рядко и неритмично.

Преди всичко с еротологията се свързват такива сексуални отношения като: индийската еротология "Кама Сутра", персийската еротология "Клончето на персика", античната еротология "Наука за любовта" на Овидий и т.н.

Разберете още за еротологията и за сексологията като науки - ТУК

Въвеждащи сексологични термини

За да бъде разбрана добре сексологичната наука, преди всичко би следвало да се направи изясняване на някои базични термини, върху които следва надграждането на сексологията като наука.

Човешката сексология като наука представлява сложна хуманитарна наука, която се занимава с половия живот. Тя е многокомпонентна и съчетава в себе си знанията от различни природо-естествени и културно-исторически науки.

Следва да направим уточнението, че сексологията се причислява към науката за здравето - медицината, тъй като първоначално се е занимавала с лечението на заболявания свързани с половите органи (аномалии и инфекции). В последствие, сексологията е подложена на развитие и тя става общомедицински раздел, отговорен не само за посочените фактори от човешкото съществуване, а придобива значение на наука работеща с цялата сложност на понятието пол и производните му термини - секс и сексуалност, с всички позитиви и негативи, които те носят.

Продължението на цялата статия, може да намерите - ТУК